implantИсторията на базалната имплантология датира от 70-те години на 20 век. За нея пръв споменава Жан-Марк Жюлиет, разбирайки явните недостатъци при употребата на импланти без кортикална основа. Основния подход до момента се базира на метода на Линков, където имплантите се поставят в меката гъбеста кост. Жюлиет обяснява, че използвайки този метод, след време, в следствие на натиска при дъвкателна дейност, ножовидните импланти потъват и опират в стабилния кортикалис.

За първи път за базална имплантология се споменава през 70-те години на миналия век от Jean-Marc Julliet. Той ясно е разбрал недостатъците на поставянето на имплантите без кортикална основа. Julliet обяснява, че при подхода на Linkow, където имплантите се поставят в меката гъбеста кост, скоро в следствие на дъвкателния натиск ножовидните импланти ще потънат и накрая ще опрат в стабилния кортикалис.

През 1991 Gerard Scortecci (Франция) публикува ретроспективно изследване на клиничната успеваемост на неговата Diskimplant система, която също използва кортикалното закотвяне. Между 1979-1989 той е поставил 5848 такива базални импланти, 590 от които е трябвало да бъдат извадени. Това прави 90% успеваемост на системата, за сравнение, тогава класическите, кореноподобни импланти са имали само 50-60% успеваемост.

От тогава на сам, вече повече от 20 години, проф.др. Щефан Иде ( Швейцария) и група от клиницисти по света, развива и усъвършенства концепцията за базалната имплантология.