Често Задавани Въпроси

Проф.др.Щефан Иде

Kогато липсва един или няколко зъба, една от възможностите за възстановяването на тези зъби е поставянето на дентални импланти.

Зъбен имплант е парче титан, с различна форма, което се поставя в челюстната кост и служи за заместването на един или няколко зъба.

- Безкръвно поставяне на дентални импланти: това е тъй нареченото трансгингивално поставяне на импланти. При тази техника имплантите директно се поставят през венеца. При този метод липсва кръв по време на операцията, а болката и отока след това практически липсват.

Нашият стремеж е във всеки възможен случай да прилагаме трансгингивалното (безкръвно) поставяне на импланти.

- Поставяне на зъбни импланти чрез ламбо - отпрепариране (срязване) на венеца.

При тази техника имплантите се поставят след предварително срязване и отдръпване на лигавицата от костта. След това ламбото (лигавицата) се зашива обратно в първоночалното положение. При този метод пациента може да има оток (подуване) в областта на операцията, но много често няма почти никаква болка.

- Поставяне на зъбни импланти директно в алвеолата (на мястото) на извадения зъб: това е техника, при която веднага след изваждането на зъба, на неговото място се поставя зъбния имплант. Така в една хирургична процедура се извършва екстракцията на зъба и поставянето на денталния имплант. Това премахва нуждата от втора хирургична интервенция, като по този начин намалява риска и времето на дискомфорт за пациента и не на последно място спестява време, което намалява цената на лечението.

Няма научни доказателства в световната медицинска литература за ползата от приемането на антибиотици преди лечението със зъбни импланти. Единствено научно доказана е ползата от локалната антисептика (прилагането на препарати в мястото на интервенцията, като PVP-Йод, които убиват микробите).

Поставянето на зъбните импланти е безболезнена процедура. Нормално поставянето на дентални импланти се извършва под локална упойка. По-страхливите или нервни пациенти допълнително могат да бъдат седирани. Това е метод, при който с помощта на медикаменти, пациента се въвежда в състояние на полусън. По време на операцията той е в съзнание, но след това нищо не си спомня. По този начин се премахва целия стрес от оперативната интервенция. При някои техники на поставяне на зъбни импланти са възможни появата на оток и слаба болезненост на мястото на интервенцията. Важно е да се знае, че това са нормални постоперативни реакции на организма, а не усложнения след интервенцията, които лесно могат да бъдат контролирани от клинициста.

Силно напреднало (безнадеждно) пародонтално заболяване може да бъде лекувано чрез заместването на болните зъби с базални импланти и то едноетапно.

По дефиниция: пародонталнато заболяване е свързано със зъбите и структурите около тях. След премахването на всички патологични тъкани и пародонтално болни зъби пародонталното заболяване се „излекува“ от самосебе си. Така пациента веднага е готов за имплантатно лечение.

Базалните импланти не се нуждаят от обемна кост, затова всеки пациент, независимо от степента на костна атрофия „стапяне“, може да бъде лекуван с импланти, без да са необходими никакви допълнителни костозаместителни терапии и по този начин да получи стабилни, надеждно фиксирани зъби в рамките само на няколко дни.

Техниките за тъканна аугментация са ограничени само във фронталната, видима област и то при пациенти с къса горна устна.

Всеки пациент, независимо от това, че е пушач може да получи лечение с BOI импланти без повишен риск от усложнения.

Лечението чрез концепцията на базалната имплантология е значително по-достъпно в сравнение с подобно лечение чрез конвенционалните методи. Това се дължи на изключително опростения дизайн на самите импланти, както и на иновативните оперативни техники.

Когато се калкулира стойността на лечението с импланти, най-често се взима под внимание стойността на имплантите и на конструкцията, която ще бъде поставена върху тях, плюс стойността на труда на лекарите специалисти.

Факторите, които рядко се калкулират от пациентите са броя и продължителността на посещенията, както и времето, през което пациента ще бъде без адекватна дъвкателна функция, докато чака приключването на поредицата от заздравителни етапи (например след екстракцията на болните зъби, след евентуалната костна аугментация и след поставянето на зъбните импланти). Много често, при конвенционалните методи, от започването на лечението до крайния резултат (фиксирани зъби) изминават от няколко месеца до няколко години!!! Пациентите лекувани чрез концепцията на базалната имплантология, получават надеждно фиксирани зъби в рамките на три дни от началото на лечението, независимо от тяхното първоначално клинично състояние.

Природата задава темпото, ние само го следваме.

В първите 3 дни след поставянето на имплантите, костта се подготвя за важните процеси на моделиране и ремоделиране, чрез които тя заздравява около тях. Тези процеси са най-изявени в гъбестата (мека) част на костта. В процеса на моделиране и ремоделиране тази кост „омеква“ още повече и имплантите временно стават по-нестабилни. Със заздравявянето на костта около тях (след около 6 месеца) имплантите се стабилизират отново. Затова от голямо значение е поставянето на имплантите в кортикалната (много здрава част на костта) и стабилизирането им чрез включване в мостова конструкция в първите три дни (каквото правим ние). Алтернативата е зъбните импланти да се поставят в меката част на костта и да се оставят необезпокоявани за 3-6 месеца (каквото прави конвенционалния имплантолог) и чак след това да се включат във функция.

След възстановяването, чрез зъбните импланти, на нормалната дъвкателна функция, започват процеси на тъканна адаптация към новите функционални ангажименти в целия дъвкателен орган. Тези процеси на активна тъканна адаптация продължават 12-18 месеца. Това е основанието за нуждата от редовни контролни прегледи, особено през първите една две години след лечението.